elhovo1 Elhovo2

на снимките: “Разпределителен център” в Елхово (ноември 2013г.)

Фондация за достъп до права – ФАР днес внесе в МВР своето становище относно проекта на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, с който се предвижда “узаконяване” на практиката по неформално задържане на чужденци в Елхово с цел “разпределянето” им. Предвижда се въвеждане на “обезпечителна мярка” с наименование “краткосрочно настаняване на чужденци в обособено звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци” за срок до 30 календарни дни. По-долу публикуваме становището на ФАР.

СТАНОВИЩЕ на ФАР

относно Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България,публикуван в Портала за Обществени консултации на Министерски съвет на Република България на 21.03.2016г.

Фондация за достъп до права – ФАР намира, че предложените нови алинеи 13 и 14 на чл.44 от ЗЧРБ противоречат на правото на Европейския съюз, на международното право и на съществуващото българско законодателство. По-долу ще представим аргументите за нашето възражение срещу приемането на така предложените разпоредби.

1. Предложената нова алинея 13 на чл. 44 от ЗЧРБ

Предложената нова „обезпечителна мярка с временен характер“, а именно –  краткосрочно настаняване на чужденци в обособено звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци, която се предвижда в параграф 41, точка 7 от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, чрез въвеждане на нова алинея 13 на чл. 44 от ЗЧРБ, не се основава на Директива 2008/115/ЕО [1]. Член 15, параграф 1 от цитираната директива не предвижда имиграционно задържане единствено с цел идентифициране на гражданина на трета страна и установяването на неговата самоличност.

Както е посочено в Мотивите към проекта на ЗИД на ЗЧРБ, с проекта се прави „ясно разграничение с оглед целите“, с които се задържат („настаняват“) чужденците. Целта на новата предложена мярка „краткосрочно настаняване“ до 30 дни в „звено на специален дом“ е с цел „провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат“, като от текста на предложената разпоредба не става напълно ясно дали към този момент спрямо чужденеца е издадена заповед за връщане. От своя страна, целта на „принудителното настаняване“ в „специален дом“ е връщане.

Правото на Европейския съюз обаче не предвижда административно задържане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни с цел „провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат“. Правото на Европейския съюз предвижда задържане за такива цели единствено на лица, търсещи международна закрила съгласно чл. 8, параграф 3, буква „а“ от Директива 2013/33/ЕС [2]. Търсещите закрила лица не са лица в незаконен престой съгласно чл. 2, параграф 2 във връзка със съображение 9 от Преамбюла на Директива 2008/115/ЕО. Националният специален закон за търсещи международна закрила лица е Законът за убежището и бежанците (ЗУБ), а не Законът за чужденците в Република България. Разпоредбата на чл. 45б, ал. 1, т. 1 от ЗУБ предвижда задържане на търсещи международна закрила лица за установяване или проверка на самоличност или националност в центрове от затворен тип, които са териториални поделения на Държавната агенция за бежанците, а не са обособени звена към Специалния дом за временно настаняване на чужденци, който е към дирекция „Миграция“, МВР. Компетентен орган в тази връзка съгласно ЗУБ е председателя на ДАБ или оправомощено от него лице.

Член 7, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО предвижда в решението за връщане да се предостави срок за доброволно напускане с продължителност от седем до тридесет дни. С предложената нова алинея 13 на чл.44 от ЗЧРБ чужденците могат да бъдат задържани автоматично за срок до тридесет календарни дни,  без да им бъде осигурено на практика правото на доброволно връщане. По този начин националната разпоредба прави невъзможно приложението на разпоредбата от правото на Европейския съюз, която се ползва с директен ефект.

На следващо място, предложеното изменение не предвижда никаква възможност да бъде спазено правото на изслушване на лицето, преди налагане на „обезпечителната мярка“, представляваща по същество задържане. Според тълкуването на Съда на Европейския съюз, правото на изслушване трябва да се прилага към всяко производство, което може да доведе до приемането на увреждащ акт.[3]

Предложената нова алинея 13 на чл. 44 от ЗЧРБ противоречи и на стандартите, определени в практиката на  Европейския съд по правата на човека. Съгласно член 5, параграф 1, буква „f“, предложение първо, от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), е допустим арест или лишаване от свобода на лице по ред, предвиден в закона, „с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната“. На първо място, формулировката на целта на задържане в разпоредбата на новата алинея 13 на чл. 44 от ЗЧРБ не кореспондира на целта, посочена в ЕКПЧ (такава ясна цел не е обусловена и в Мотивите на предложения законопроект). На второ място, предложената нова разпоредба в ЗЧРБ не отговаря на изискванията на „законност“ по смисъла на ЕКПЧ, тоест, не съдържа необходимите гаранции за пропорционалност на задържането, така че да не се стига до произволното му масово прилагане.[4] На трето място, от момента на подаването на молба за международна закрила съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС[5], по силата на правото на Европейския съюз търсещият закрила има право да остане на територията на Република България и подобно задържане с цел „да се предотврати незаконното влизане в страната“ става незаконосъобразно.[6] Съгласно член 29, алинея 1, точка 1 от Закона за убежището и бежанците, търсещите закрила чужденци имат право да останат на територията на Република България.

2. Предложената нова алинея 14 на чл. 44 от ЗЧРБ

Продължаването на задържането в Специален дом за временно настаняване на чужденци на лица, които са подали молба за международна закрила, е само по себе си незаконосъобразно. Предвиденото в предложената алинея 14 на член 44 „мълчаливо“ продължаване е абсолютно недопустимо. Съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз, дадено в параграфи 45 от Решение от 30.11.2009г. по дело Kadzoev С-357/09 PPU, задържането спрямо незаконно пребиваващ чужденец и задържането спрямо търсещо международна закрила лице се обуславят от различни правни режими: „Така задържането с цел извеждане, уредено в Директива 2008/115, и задържането, постановено спрямо лице, търсещо убежище, в частност по силата на Директива 2003/9, Директива 2005/85 и приложимите национални разпоредби, се обуславят от различни правни режими“

В националното право основанията за задържане на търсещи закрила лица са въведени с измененията и допълненията в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), обнародвани в Държавен вестник брой 80 от 16 октомври 2015г., и влизат в сила от 01.01.2016г. Задържането на чужденец, подал молба за международна закрила, се налага с акт на Председателя на ДАБ или оправомощено от него лице и се осъществява в център от затворен тип, който е териториално поделение на ДАБ. Основанията за задържане са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ.

Дата: 04.04.2016г.

Подпис: Валерия Иларева, председател на УС на ФАР

[1]Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

[2]Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила

[3] Решение на СЕС по дело Transocean Marine Paint Association/Комисия, 17/74, точка 15; Решение на СЕС по дело Krombach C‑7/98, точка 42; Решение на СЕС по дело Sopropé C‑349/07, точка 36; Решение на СЕС по дело M. срещу Minister for Justice, Equality and Law Reform, Ирландия, C‑277/11, параграф 85

[4] Решение от 29 януари 2008г.по делото Saadi v. United Kingdom, жалба № 13229/03, параграф 74;

[5] Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)

[6] Решение от 23 юли 2013г по делото Suso Musa v. Malta, жалба No. 42337/12

Подготвя се обезпокоително “узаконяване” на “разпределителния център” в Елхово