През 2020г. Фондация за достъп по права - ФАР започна проект „Ромите в риск от безгражданственост“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за лицата без гражданство (European Network on Statelessness). Целта на проекта е да се изследват правните въпроси, свързани с положението на ромите, които са в риск от оставане без гражданство в България или са силно ограничени в това да имат достъп до правата, произтичащи от гражданството.
Като част от изпълнението на този проект, ФАР изследва и представя конкретни случаи на хора от ромската общност, които разкриват съществени общи проблеми, свързани с достъпа на тези хора до документи за самоличност, до адресна регистрация и изобщо до човешки права.
През 2011 и 2012 г. са гласувани промени в Закона за гражданската регистрация, където адресната регистрация минава от регистрационен на одобрителен от общината режим. Вследствие на тези промени се изострят проблемите с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност. Тези законови промени целят преустановяване и намаляване на „изборния туризъм“, а именно гласуването на един избирател в повече от една избирателна секция или гласуването в определени избирателни секции с цел манипулация на изборния резултат. Приетите през месец май 2011 г. изменения в Закона за гражданската регистрация създават редица проблеми по отношение на гражданската регистрация на ромското население в страната и всички произтичащи от това социално - икономически последствия. Опитът да се решат избирателни проблеми с промени в Закона за гражданската регистрация, вместо с промени в изборното законодателство, доведе до създаването на изисквания, които в действителност ограничават правото на гражданите да избират своята адресна регистрация, както и до невъзможност определени групи граждани да изпълнят задължението си за заявяване на постоянен и настоящ адрес.
Голям процент от гражданите от ромски произход не могат да изпълнят новите изисквания на Закона за гражданската регистрация, а именно – да представят пред компетентните общински органи актове за собственост или наемни договори за имотите, които обитават. В резултат на това същите не могат да получат удостоверения за постоянен адрес, които да представят за целите на издаването на нови лични карти. Невъзможността да подновят документите си за самоличност ограничава цяла поредица от техни основни граждански, политически и социални права. Без документ за самоличност тези граждани на практика са невидими за държавата. Те не могат да се ползват от правото си на труд, да сключат брак, да наследяват, да придобиват собственост, както и от правото си на социално и здравно осигуряване и много други права. Проблемът създава и допълнителни усложнения – по отношение на процедурата за издаване на документи за самоличност на децата на такива граждани. По този начин се получава един затворен порочен кръг - децата на невидимите също се оказват невидими и без права.
В един от големите ромски квартали на гр. София, кв. Филиповци, се срещаме с Васил[1]. Той е баща на четири деца. Васил работи постоянно на трудов договор и отглежда децата си сам. За него образованието е ценност и затова всичките му деца посещават училище. Откакто се е родил, Васил живее на един и същи адрес в кв. Филиповци. Преди няколко години пожар поврежда жилището му. След като остават без покрив, цялото семейство е настанено в Центъра за временно настаняване в ж.к. Люлин. Докато временно живеят там, Васил тегли кредит от банка и успява да възстанови дома си в кв. Филиповци. Новопостроената постройка няма законен статут, защото Васил не притежава нотариален акт за собственост. Поради това той не успява да си направи адресна регистрация на този адрес, макар многократно да се е опитвал. В личната карта на Васил като постоянен адрес е записан адресът на Центъра за временно настаняване в Люлин. Той обаче отдавна не живее там.
Въпреки че Васил все пак има документ за самоличност, макар и с неверен адрес, сериозен проблем възниква за неговите деца и за най-малкия член на семейството, който е на 7 години. Васил решава да извади задграничен паспорт на детето с цел всички да се преместят да живеят в чужбина, където си е намерил по-добра работа, но му отказват да му издадат паспорт за детето. Основанието за отказа е, че на сегашния адрес няма как да бъдат регистрирани, а на посочения в личната карта на Васил адрес (Центъра за временно настаняване) при проверка се установява, че не живеят там.
Освен, че не може да получи паспорт на сина си, Васил отдавна се е примирил, че няма да получава полагащите му се по закон детски надбавки. Той не е получавал и еднократната финансова помощ за първокласник. Отговорът на институциите е, че семейството не живее на посочения в личната карта на бащата адрес, а обитава незаконна постройка в кв. Филиповци. В бъдеще това ще бъде пречка децата му да получат лична карта.
Ромите в страната са засегнати от подчертано социално-икономическо неравенство в жилищното настаняване и трудовата заетост, изложени на високи равнища на дискриминация, враждебност и антиромски нагласи. Честата фактическа сегрегация в образованието, в жилищния и в здравния сектор е реалност. Васил иска да има възможността да се изнесе от квартала и да живее на нормално място, където да си направи адресна регистрация. Той обаче, грижейки се за 4 деца и плащайки кредит, не може да си го позволи с единствената минимална заплата, която получава, а подкрепа от другаде не получава
Адвокат от Фондация за достъп до права - ФАР подаде от името на Васил искане до кмета на общината за формиране на комисия, която да установи неговия адрес. Законът за гражданската регистрация предвижда такава възможност, когато хората не могат да представят документи за собственост или ползване на жилището, в което реално живеят. Към момента все още Васил чака резултат с надежда.
Случаят на Васил и проблемът с издаването на задграничен паспорт на малолетния му син не е изолиран случай. Социални работници от гражданския сектор, които работят на терен в кв. Филиповци, споделиха с нас наблюденията си, че броят на ромите в подобна на Васил ситуация се увеличава лавинообразно. Една от причините е, че в края на 2010г., както и през 2011г. са издадени голям брой лични карти и сега през 2020г. предстои подновяването им. Никой не може да каже какво ще е точно числото на неподновените лични карти поради липса на постоянен адрес. Като цяло това ще доведе до масова липса на достъп до основни социални услуги. Проблеми произтичат и от качеството на получаваните услуги, от дискриминационни практики в най-важните социални звена – здравни услуги, социално подпомагане, търсене на работа.
Данните от всички сфери на обществения живот показват, че ромите като група са социално изключени. От това не следва, разбира се, че това заключение важи за всички роми, но със сигурност в България това е етническата група, която в сравнение с другите е застрашена в най -голяма степен от рискове като бедност, заболяване, отпадане от училище и безработица. Причините за изолацията се коренят най-вече в дискриминационните настроения, които водят до големи дистанции по отношение на материалното благосъстояние, достъпа до публични услуги и до негативни нагласи към ромите. Разработването на рационални и ефективни социални политики за включване и приобщаване днес е повече от важно.
За повече информация, прочете изготвения от ФАР "Доклад относно риска от безгражданственост на ромското население".
По случая адвокатите от Фондация за достъп до права - ФАР съдействат с безплатна правна помощ по Закона за гражданската регистрация и Административно процесуалния кодекс.
Източник на снимката: Яндекс
[1] Използваните в текста имена са измислени, с цел защита на личните данни на лицата, но историята и предизвикателствата им са реалност и ежедневие.
- Log in to post comments
