1/ Относно § 7 от ЗИД на ЗУБ, с който се създава нов чл. 11:
Уточнението, че лицата, обхванати от режима на временна закрила, имат право да кандидатстват за международна закрила, е важно за правилното транспониране и приложение на Директива 2001/55/ЕО. Необходима е по-обща формулировка, защото възможността някои от тези лица да кандидатства и получат бежански статут не следва да се изключва предварително.
Разпоредбата следва да се прецизира, защото не става ясно дали посоченият срок от една година се отнася до продължителността на предоставения хуманитарен статут или рамкира периода, в който трябва да се подаде молбата за международна закрила.
Необходимо е да се посочи, че подадените след посочения срок молби не са недопустими, но се разглеждат по общия ред.
Трябва да се уточни дали разпоредбата обхваща само молби за международна закрила, подадени от лица, които се ползват от временна закрила в Република България, или няма такова ограничение.
2/ Относно § 8 от ЗИД на ЗУБ, с който се създава нов чл. 13, ал. 1, т. 5:
За да се осигури съответствие с чл. 13, пара. 4 (й) от Директива 2013/32/ЕС, трябва да се използва точния израз: „сериозни причини, поради които да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред“
3/ Относно § 15 от ЗИД на ЗУБ, с който се правят изменения и допълнения в чл. 25:
Логично е да се очаква, че разширяването на възможността да се учредява настойничество и попечителство над непридружени деца – чужденци, предвидена със скорошните изменения на Семейния кодекс (ДВ, бр. 106 от 2023 г.), ще доведе до намаляване на случаите, в които същите се ползват от особено представителство по реда на ЗУБ. Все пак не е излишно в чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗУБ да се допълни, че представителят има право да извършва действия по гражданска регистрация на детето по реда на ЗГР.
Добре е да се има предвид, че в много от случаите има неяснота дали правомощията на представителя се прекратяват при временно настаняване на детето извън семейството по административен ред съгласно Закона за закрила на детето или е нужно да се чака съдебно потвърждаване на настанителната заповед (сравни чл. 25, ал. 4, т. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 137, ал. 3 -5 от СК във връзка с чл. 28 от ЗЗД във връзка с чл. 63а, ал. 5 от ЗБЛД, на които противоречи чл. 48, ал. 3 от Правилника за българските лични документи).
Не става ясно кога и по какъв ред се прекратяват правомощията на особения представител по чл. 25, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗУБ; напр. не е ясно дали назначеният настойник ще има право да освободи назначения особен представител и да ангажира друг адвокат.
4/ Относно § 16 от ЗИД на ЗУБ, с който се създава нов чл. 25а:
Терминът „разделен“ се въвежда с цел уреждане на особен вид представителство по реда на ЗУБ. Не може да се прогнозира доколкото предложената промяна ще има практическо приложение; наличието на придружител на разделеното дете вероятно ще доведе много бързо до възникване на особено представителство и грижа или учредяване на настойничество/попечителство съгласно актуалните изменения и допълнения в СК т.е. ще са налице основания за прекратяване на особеното представителство на придружителя съгласно чл. 25а, ал. 4, т. 2 и т. 3 от ЗУБ.
Още в чл. 25а, ал. 1 от ЗУБ трябва да се уточни, че придружителят може да е само лице, което отговаря за детето по силата на българския обичай; това изискване не следва да е записано единствено в новото легално определение на термина „разделен“, което се въвежда в § 1, т. 4а от ДР на ЗУБ. Предвид предложеното легално определение за „лица, отговорни по силата на българския обичай“, което трябва да залегне в § 1, т. 4б от ДР на ЗУБ, трябва да се определят доказателствени правила и стандарти за доказване на родствените връзки между разделеното дете и неговия придружител. Възможно е препращане към чл. 34 от ЗУБ, който урежда сходен въпрос в контекста на процедурата за събиране на семейство.
Не става ясно кога и по какъв ред се прекратяват правомощията на особения представител (адвокат) по чл. 25а, ал. 3 във връзка с чл. 25, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ЗУБ; напр. не е ясно дали назначеният настойник ще има право да освободи назначения особен представител (адвокат) и да ангажира друг на негово място.
5/ Относно § 19 от ЗИД на ЗУБ, с който се прилага допълнение на чл. 29, ал. 7:
В мотивите към ЗИД на ЗУБ няма обяснение какво налага предложените утежнения в правния режим относно събиране на семейства по искане на лица, ползващи се с международна закрила в Република България.
Предложеното изключване (при определени условия) на членовете на семейството на чужденец с предоставена международна закрила, пристигнали у нас на основание разрешено събиране по ЗУБ, от всяка форма на социално подпомагане съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУБ няма опора в Директива 2003/86/ЕО. Разбира се, ако семейството разполага с определено ниво на доходи, както е заявено в хода на процедурата по чл. 34 от ЗУБ, просто няма да са налице условията за получаване на определени форми на социално подпомагане.
Що се отнася до предложените ограничения на възможността членовете на семейството да се ползват от правото на подслон по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, те биха могли да се приемат за съответни на изискванията на чл. 12, пара. 3 от Директива 2003/86/ЕО. Но чл. 12, пара. 3 следва да се тълкува във връзка с чл. 12, пара. 1, който от своя страна препраща само към чл. 4, пара. 1 от Директива 2003/86/ЕО. Изводът е, че доказателства за изпълнение на условията по чл. 7 от Директива 2003/86/ЕО не могат да се изискват, когато събирането на семейството се инициира по искане непридружено малолетно или непълнолетно лице (в този случай се чл. 10 от Директива 2003/86/ЕО). Подобно уточнение трябва задължително да се направи и в текста чл. 29, ал. 7 от ЗУБ.
6/ Относно § 20 от ЗИД на ЗУБ, с който се правят изменения и допълнения в чл. 29а:
Трябва да се уточни, че изключението по чл. 29а, ал. 2 от ЗУБ ползва единствено процесуалния представител на лицето, който има качеството адвокат (но не и например придружителя на разделеното дете по чл. 25а, ал. 1 от ЗУБ).
7/ Относно § 21 от ЗИД на ЗУБ, с който се правят изменения и допълнения в чл. 34:
Правилно в края на ал. 5 е посочено, че изискванията по ал. 1 (напр. да се представят доказателства за осигурено жилище) в никой случай не могат да се прилагат, когато събирането на семейство се осъществява по молба на непридружено дете (вж. по-горе коментара по т. 5). Подобни изисквания не могат да се прилагат нито на етапа на подаване на молба за събиране на семейство, нито на етап на кандидатстване за виза от страна на родителите и други пълнолетни лица. Следователно, необходимо е цялостно прецизиране на разпоредбата на ал. 7 и евентуално допълване и на самата ал. 1 с указания в този смисъл.
Неслучайно в чл. 34, ал. 4 се употребява общия термин „непридружен малолетен или непълнолетен чужденец“, който в действителност обхваща и случаите на „разделени“ деца. Въвеждането на термина „разделен малолетен или непълнолетен чужденец“ в ал. 7 е объркващо и неоправдано.
Не е ясно какво е правното значение на декларацията за поемане на задължение да се осигури жилище и издръжка на детето след събирането, посочена в ал. 7. Неоправдано е от тези лица, които също са търсещи закрила, да се изисква да осигурят жилище и издръжка още с пристигането си в страна т.е. преди правният им статут да бъде уреден, което може да отнеме продължителен период от време.
Следва в ал. 7 да се премахне изразът “и след представянето на документите по ал. 1”. Както бе посочено по-горе, въведените в ал. 1 допълнителни изисквания не могат да се прилагат, когато събирането на семейство става по искане на непридружено дете.
Предлагаме в ал. 8 с цел бързина и процесуална икономия, да се включи следното изречение: “Държавната агенция за бежанците следва да изпрати по служебен път до Министерството на външните работи на Република България решението по ал. 2 и ал. 4 за събиране на семейството и събраните в производството документи по ал. 1.”
В новата ал. 10 следва да се посочи още, че производството може да приключи само с изрично писмено мотивирано решение т.е. пропускането на предложените срокове не води до формиране на законосъобразен мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Препоръчително с оглед спазване на принципа за най-добрия интерес на детето е да се предвиди по-кратък срок за произнасяне по заявленията за събиране със семейство, подадени от непридружени деца, които следва да се разглеждат с приоритет.
В новата ал. 11 трябва да се посочи още, че лицата, посочени във влязло в сила решение за събиране на семейство, получават приоритетно възможност да подадат заявления и да се явят на интервю с цел издаване на виза. Практиката показва, че достъпът на такива лица до процедурата за кандидатстване за виза е изключително затруднен.
8/ Относно § 35 от ЗИД на ЗУБ, с който се изменя и допълва чл. 68:
Имението на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е абсолютно наложително, защото в сегашната си редакция разпоредбата противоречи на Директива 2001/55/ЕО; но и по отношение на направеното предложение важат коментарите по т. 1 по-горе.
Срокът от три месеца за регистрация на молба за международна закрила съгласно чл. 68, ал. 1 т. 2 от ЗУБ противоречи на чл. 6, пара. 1 от Директива 2013/32/ЕС. Регистрацията на молбата не трябва да е по-късно от изтичането на срока на временната закрила, за да не се създаде неяснота относно правния статус на лицето и правото му да пребивава на територията на Република България.
Буквалният прочит на текста води до извода, че чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗУБ се прилага само за молби, подадени в срока на действие на временната закрила. Лица, ползвали се от времена закрила, подаващи молби за международна закрила след нейното изтичане, попадат в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ.
9/ Относно § 36 от ЗИД на ЗУБ, с който се създава нов чл. 69:
Следва да се предвиди възможност за разглеждане на молбата по общия ред, когато молителят заяви изрично, че иска да му бъде предоставен бежански статут; вж. коментарите по т. 1 по-горе.
10/ Относно § 41 от ЗИД на ЗУБ, с който се създава нов чл. 76г:
Необходимо е целият раздел III да се реорганизира, за да стане ясно, че има два вида процедури, които се прилагат по отношение на молбите за международна закрила, определени като недопустими съгласно чл. 14 от ЗУБ. От една страна е общата процедура, приложима към молбите по чл. 14, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ, която включва провеждането на интервю. От друга страна е специалната процедура, приложима към последващите молби по чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗУБ; тази специална процедура е в чл. 76б и чл. 76в от ЗУБ. В тази връзка препоръчваме текстът на новия чл. 76 г да се премести в чл. 76а.
11/ Относно § 42 от ЗИД на ЗУБ, с който се правят изменения и допълнения в чл. 82.
Трябва да се направи разграничение между хипотезите на прекратяване на временна закрила в общ смисъл и хипотезите, при които се прекратява ползването на временна закрила в Република България от страна на конкретно лице. В последния случай прекратяването не настъпва с подаване на заявление, както неправилно е посочено в момента, а от момента на влизане в сила на решението на председателя на ДАБ по подаденото заявление.
Нужно е да се уточни какви са правните последици от прекратяване на ползването на временна закрила в Република България по заявление на чужденеца и дали става въпрос за прехвърляне на лицето (вж. чл. 41, ал. 1, т. 6 от ЗУБ във връзка с чл. 26 от Директива 2001/55/ЕО)
12/ Относно § 46 от ЗИД на ЗУБ, с който се правят допълнения в ДР на закона:
В легалното определение за „разделен“ трябва да се посочи, че това е непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, който се придружава от друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на българския обичай.
13/ Относно § 52, където се прави предложение за изменение на Закона за семейните помощи за деца.
Позитивна е предвидената промяна, с която се включват лицата с предоставена закрила в Р.България в обхвата на ЗСПД. В допълнение към това обаче следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 т. 4 от ЗУБ, в която изрично е предвидено, че по време на производството за международна закрила търсещите закрила имат право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани. Съответно към чл. 3 следва да се създаде нова т. 7, която да гласи:
“т. 7 бременните жени търсещи закрила в Република България и семействата на лица търсещи закрила.“
Промяна в тази насока съответства на принципа за най-добрия интерес на детето и на чл 3 и чл 27, т. 1 и т 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето.
https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8070
- Log in to post comments