През 2020г. Фондация за достъп по права - ФАР започна проект „Ромите в риск от безгражданственост“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за лицата без гражданство (European Network on Statelessness). Целта на проекта е да се изследват правните въпроси, свързани с положението на ромите, които са в риск от оставане без гражданство в България или са силно ограничени в това да имат достъп до правата, произтичащи от гражданството.
Като част от изпълнението на този проект, ФАР изследва и представя конкретни случаи на хора от ромската общност, които разкриват съществени общи проблеми, свързани с достъпа на тези хора до документи за самоличност, до адресна регистрация и изобщо до човешки права.
Липсата на адресна регистрация и документи за самоличност са сериозен проблем, който изисква дългосрочна работа и усилия, както в административно- законодателна посока, така и формиране на позитивно обществено мнение и нагласи към трудностите, които изпитват немалка част от българските граждани, поставени в силно уязвимо положение. Значимостта на проблема се потвърждава от наблюдения на организации, които работят на терен, че има критична маса хора в ромската общност, които не могат да се сдобият с удостоверение за регистрация по постоянен адрес, което от своя страна води до проблем с издаването на лична карта, оставайки по този начин тези хора без документ за самоличност. Трудно е да се посочат обективни данни за обема на проблема и колко точно са засегнатите. Такава статистика не се води официално. В националните стратегически документи проблемът с липсата на адресна регистрация и документи за самоличност на определена част от българското население не се проследява системно. Най-засегнати от проблема са голяма част от гражданите с ромски произход. Това е така, тъй като изискванията на българското законодателство в момента предполагат наличието на документ за собственост или на друг документ, който дава законно основание за обитаването на имота, с каквито документи мнозина от българските граждани от ромски произход, живеещи в ромските квартали, не разполагат.
В един от главните ромски квартали в София - кв. Факултета се срещаме с две жени - Атанаска и Мария (майка и дъщеря), за да разберем за техния проблем. Използваните в текста имена са измислени, с цел защита на личните данни на лицата, но историята и предизвикателствата им са реалност и ежедневие.
Атанаска в момента разполага само с удостоверение за раждане. Преди година е загубила личната си карта. Спазвайки закона, тя се обръща към районно полицейско управление, за да сигнализира за загубената лична карта и да подаде заявление за издаване на нова. Нова лична карта обаче ѝ е отказана. Причината за това е, че старият адрес, на който е била регистрирана, не съществува вече. Атанаска заедно със семейството си е живяла години наред под наем в общинска къща, която в един момент е била съборена. Това принуждава семейството да се премести в друго жилище под наем в кв. Факултета. Атанаска и семейството ѝ на няколко пъти се опитват да си направят адресна регистрация на новия адрес, но безуспешно. При запитване от нейна страна в общината като причина за отказа се посочва обстоятелството, че собственикът на имота има неплатени данъци, както и че на същия този адрес са регистрирани още множество други лица. Реално това е един адрес, на който има няколко къщи, построени без разрешение и където живеят различни семейства. Проблемът в средите на ромското население е съществен, тъй като в общия случай то обитава големи градски и крайградски гета, в чиито територии установяването на правото на собственост върху недвижимите имоти, на законността на постройките и притежаването на необходимите документи са традиционно сложен въпрос. Неплащането на данъци обаче, съобразно Закона за гражданската регистрация, не е сред основанията за отказ едно лице да бъде регистрирано на даден адрес.
Заради невъзможността да получи лична карта Атанаска няма достъп до своите граждански права. Тя живее в страх, че по всяко време полицията ще я спре за проверка на документи и ще я задържи, защото такива тя няма, но не по нейна вина. Това вече се е случвало и ще продължи да се случва. Липсата на документи поставя бариера пред Атанаска да изкарва прехраната си, тъй като тя не може да сключи трудов договор.
Подобен е казусът и на Мария, дъщерята на Атанаска. Тя е млада, пълнолетна жена, която живее на същото място, но в отделна постройка, заедно с партньора си и малолетното им дете. Мария никога не е имала лична карта именно заради проблема на семейството ѝ с адресната регистрация. Това и е попречило да сключи граждански брак със своя партньор. Тя има само удостоверение за раждане, но през годините това удостоверение се е протрило и скъсало. Мария се е опитала поне удостоверението за раждане да поднови и да си извади дубликат, но и това й е било отказано, защото няма лична карта и не може да удостовери самоличността си.
Детето на Мария има удостоверение за раждане благодарение на това, че бащата има лични документи. Семейството се притеснява, че детето няма да бъде прието в детско заведение, след като навърши три години, отново заради липсата на лични документи на майката.
Без документ за самоличност и адресна регистрация децата не могат да бъдат равнопоставени ползватели на каквито и да било услуги и възможности. Младите майки на деца до 3 годишна възраст не могат да ползват никакви административни услуги или социални придобивки, включително отнасящи се до децата. Ако и бащата е без личен документ, поради невъзможност да си направи адресна регистрация, децата също остават без регистрация по постоянен и настоящ адрес и са лишени от основни свои човешки права.
На практика едно лице, макар и български гражданин, без документ за самоличност няма достъп до никакви права – личен лекар, здравеопазване и т.н. Въобще човек без лична карта не е човек, той не съществува. В условията на пандемия достъпът до здравеопазване е жизненоважен, но хора като Атанаска и Мария нямат този „лукс“. Ако с тях се случи нещо, няма лечебно заведение, което да ги приеме за лечение извън спешната помощ без лични документи.
Получаването на адресна регистрация и издаването на документи за самоличност са два взаимосвързани процеса, въпреки че е възможно в определени случаи липсата на документ за самоличност да не е свързана директно с адресната регистрация, а да се дължи на други причини като безотговорно отношение, необразованост, липса на финансови възможности и др. Представител на НПО, който работи на терен, сподели, че проблемът с двата взаимосвързани процеса – издаване на документ за самоличност и личен адрес, би могъл да бъде решен по три възможни варианта: даване на местожителство в София или друг град, служебен адрес или адрес по местопребиваване.
Причината местните администрации да отказват издаване на удостоверението е, че лицата не могат да представят изискуеми документи по Закона за гражданската регистрация, документ за собственост на обитавания адрес или друг документ, даващ основание за ползване на същия. Необходимо е да има повишаване на разбирането за работа на Общинските комисии за адресна регистрация за лица, които не могат да предоставят документи за адресна регистрация.
За повече информация, прочете изготвения от ФАР "Доклад относно риска от безгражданственост на ромското население".
Източник на снимката: Яндекс
- Log in to post comments