Impact of the measures during the state of emergency and the emergency epidemic situation on refugee law in Bulgaria

Отражение на мерките в извънредно положение и извънредна епидемична обстановка върху бежанското право в България

Авторски екип: Панайот Йотов, Мария Желязкова, Даяна Зашева

1. Въведение  

В края на 2019 г. и началото на 2020 г. държавите в световен план се изправиха пред безпрецедентната ситуация на пандемията от коронавирус, която предполагаше предприемането на извънредни мерки. Ограниченията в свободното движение, спрените административни процедури в множество държави, рестрикциите върху бизнеса се отразиха тежко върху принудителното разселените общности, наред с приемащите общества[1] Целта на настоящата статия е да анализира какви мерки предприема България по времето на глобалната криза с оглед бежанското право и как те се отразяват върху правата на бежанците.

  2. Достъп до територията на бежанците и въведената забрана за влизане на чужди граждани в България

През март 2020 г. Министерството на здравеопазването въведе първата забрана за влизане на чужди граждани в България.[2] Впоследствие бяха издадени няколко заповеди на министъра на здравеопазването, като последната е Заповед № РД-01-74 от 1.02.2021г[3]. В заповедта от 16 март 2020 г., забраната се прилага за лица, пристигащи от 16 държави, включително както държави-членки на ЕС, така и трети страни, но изключва български граждани и чужди граждани с предоставено разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. В тази заповед не е уредено изрично изключение за лицата, търсещи хуманитарна закрила, от което може да се заключи нарушение на принципа non-refoulement, защитен в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците. Съгласно този неотменим принцип, никоя държава не може да експулсира или връща бежанец до границите на територии, където биха били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи.[4] Това обаче е променено в последващата заповед на МЗ от 19.03.2020 г., въвеждаща забрана за влизане в територията на България от трети страни и изрично упоменаваща, че в нейния обхват не попадат лица, търсещи хуманитарна закрила.[5] С последната Заповед № РД-01-74 от 1.02.2021 г. временно се забранява влизането на територията на Република България на всички лица, независимо от тяхното гражданство, през всички гранични пунктове, с въздушен, морски, железопътен и автомобилен транспорт, но отново е предвидено изключение в чл. 2, б. „е“: „лица, пътуващи по хуманитарни причини по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България“. Според §1, т. 16 от Закона за чужденците в Република България, „хуманитарни причини“ са налице, когато недопускането или напускането на територията на Република България на един чужденец ще създаде сериозна опасност за здравето или живота му поради наличието на обективни обстоятелства, или за целостта на семейството му, или висшият интерес на семейството или на детето изискват неговото допускане или оставане на територията на страната. Така България е сред държавите, предприели действия в съответствие с изискванията на бежанското право.[6]

3. Решение на ВСС за временно спиране на процедурата по съдебни дела

Поради обявеното извънредно положение, Висшият съдебен съвет  издаде решение за временно спиране на процедурата на съдебни дела. От 16.03.2020 г. разглеждането на всякакъв вид дела беше преустановено, с изключение на спешните случаи като тези за преразглеждане на предварително задържане и мерки за закрила на деца. В тази връзка според извънредното законодателство за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение на 13.05.2020г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.[7] Задържането на чужденци в т.нар. специални домове за временно настаняване, обаче е обезпечителна административна мярка, която се налага с индивидуален административен акт и не попада в гореизброените изключения. Това се явява нарушение на правото на бърз съдебен процес при лишаване от свобода на имигрантите съгласно чл.5, пар.4 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).  

4. Мерки, предприети от Държавната агенция за бежанците

Висящите процедури за международна закрила, изискващи лично участие на лица, техни процесуални представители или трети страни, бяха временно суспендирани. Приемните центрове продължиха да регистрират и настаняват новопристигащите лица, търсещи убежище, като стриктно следваха изискването да ги поставят под 14-дневна задължителна карантина и наблюдение. В допълнение на това Държавната агенция за бежанците (ДАБ) преустановява входящите и изходящи трансфери на търсещи международна закрила лица съгласно т.нар. Дъблински регламент[8].

Председателят на ДАБ – компетентният орган, който  предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България[9] не спира разглеждането и решаването на съответните молби. Преустановено е само извършването на процесуални действия, изискващи физическо присъствие на търсещите закрила лица, техните законни представители, адвокати и др.[10] Броят на подадените молби за международна закрила през 2020 г. е с 1 373 повече от тези през 2019 г. [11] Забелязва се спад в решенията спрямо 2019 г., но този спад е незначителен и разбираем предвид възникналите обстоятелства.

ДАБ въвежда сериозен контрол над движението в своите центрове. Настанените лица имат право да излизат само за закупуване на стоки от първа необходимост и посещение на работното си място. Социалните работници на ДАБ измерват температурата на търсещите закрила, както и на персонала. Със съдействието на БЧК и МОМ са осигурени и раздадени лични предпазни средства и дезинфектанти на всички лица. 

5. Заключение

Към настоящия момент, съгласно Заповед № РД-01-74 от 1.02.2021 г, извънредната епидемична обстановка беше удължена до 30.04.2021 г., като е възможно и ново удължаване. Предвид трудностите и непредвидимостта на ситуацията, може да се заключи, че Република България се справя с повечето от възникналите трудности, отнасящи се до приложението на бежанското право. Остава да не се допуска повторно спиране разглеждането на жалби от съда на административно задържани чужденци или търсещи закрила лица в нарушение на правото на бърз съдебен процес.

Запознайте се и с краткото видео по темата:

Приложения към статията[12]

Приложение №1

Приложение №2

Статията и видеото са създадени в рамките на проекта „Подготвяне на ново поколение млади защитници на основните права на бежанци и мигранти“ (на англ. DEFEND: Preparing a new generation of young defenders of the fundamental rights of refugees and migrants.), изпълняван от Фондация за достъп до права - ФАР  с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Основната цел на проектa е да допринесе за изграждането на едно бъдещо поколение юристи, които имат опит в сферата на бежанското и миграционното право.

Цялата отговорност за съдържанието на този материал се носи от Фондация за достъп до права - ФАР и при никакви обстоятелства не може да се приема, че материалът отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Източник на изображението: Source - Canva Pro