На 24 юли 2026 г.  Върховният административен съд на Република България потвърди с окончателно решение, че част от разпоредбите в приетата от Министерския съвет „Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила“ са незаконосъобразни и ги отмени.

I. Предистория
На 02.05.2025 г. на ел. сайт на Министерски съвет – pris.government.bg, беше публикувано Решение  с което на осн. чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците бе приета нова Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (накратко по-долу „Решението“, съответно „Програмата“).
Програмата влезе в сила от 01.05.2025 г. Съгласно новата Програма разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила след 24.02.2022 г., които не попадат в рискова група, могат да се ползват от тази Програма еднократно за срок до 60 календарни дни. В Програмата са посочени критериите, според които едно лице попада в рискова група и на това основание може да се ползва от настаняване за целия срок на временната закрила до 04.03.2026 г. 
След приемане на Програмата хиляди украинци с временна закрила в страната бяха изправени пред редица трудности – както във връзка с подаване на документи за участие в новата Програма, така и най-вече във връзка с това за какъв срок могат да останат настанени и попадат ли в т.н. „рискова група“, която позволява престой до 04.03.2026 г. 
В своята статия Разделени семейства и отказан подслон: Кой остава извън новата Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна? Фондация за достъп до права подробно обърна внимание на всички проблемни положения в Програмата, вкл. и по отношение на най-уязвимите –  децата. Важна стъпка към защита правата и интересите на лицата с временна закрила беше и съдебната жалба срещу Решението на Министерския съвет за приемане на Програмата, подадена от засегнати лица с временна закрила, които бяха подкрепени от ФАР с правна помощ и представителство. 

II. Съдебно решение
В резултат на тази съдебна жалба, на 19.02.2026 г. Върховният административен съд постанови решение , с което отмени Решението на Министерски съвет на Република България за приемане на Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, в частта, която касае именно това кои деца попадат в т.нар. „рискова група“. Съдът установи, че оспорените разпоредби, които касаят деца и семейства с деца, противоречат на националното и европейското право, включително на националната дефиниция за уязвими лица, както и на международнообвързващи стандарти за правата на детето.
Върховният съд приема, че „В т.5.1, б. „а“ от раздел „V. Рискови групи“ на Програмата, е посочена категория лица, която определя лица от рисковата група, а именно: дете от 0 до навършване на 12-годишна възраст, придружено от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижи за детето по пълномощие. Така въведената категория лица е в пълно противоречие на дефиницията посочена в §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците, налице е стесняване на кръга лица, които следва да попаднат в рискова група, а именно дете от 0 до 12 – годишна възраст, при обстоятелството, че същото е придружено от един родител или друго пълнолетно лице, полагащо грижа за детето по пълномощие..... На следващо място въведеното в Програмата изискване детето да е придружено от един родител или друго пълнолетно лице нарушава основополагащия принцип за цялост на семейството. Семейството е основна клетка на обществото и естествена среда за благосъстоянието на неговите членове и най-вече на децата. Видно от преамбюла на Конвенцията за правата на детето, която е приета, ратифицирана, обнародвана и в сила за Република България, пряко приложима съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията е предвидено, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да расте в семейна среда. От чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) също можем да обосновем извода, че правото на семеен живот е откроено като фундаментално човешко право, чиято защита държавата дължи да осигури. Това нормативно признаване на връзката дете – родител има своята естествена психологическа основа и нейното засягане може да доведе до необратими последици за психологическото добруване, както на детето, така и на неговите родители.“
Решението на Върховния административен съд беше обжалвано от Министерски съвет на Република България пред разширен, петчленен състав на Върховния административен съд.
Окончателното решение на Върховния админисративен съд
С Решение № 8318 от 24.07.2026 г. по адм. дело № 3958/2026 г.  петчленен състав на ВАС, I колегия, отхвърли касационната жалба на Министерския съвет като неоснователна и остави в сила решението от 19.02.2026 г.
Петчленният състав потвърди изводите на тричленния състав, че оспорените разпоредби на т. 5.1, б. „а“ и т. 5.2, б. „а“ от Програмата противоречат на норми от по-висок ранг.
Съдът изрично подчерта, че Министерският съвет, при приемането на Програмата, е бил длъжен да се съобрази както с националната правна уредба, така и с правото на Европейския съюз относно временната закрила.
ВАС посочи и че задължението на държавата да осигурява достъп до подходящо настаняване на лицата с временна закрила произтича както от чл. 39, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, така и от чл. 13 от Директива 2001/55/ЕО.
Особено значение съдът придаде на необходимостта от запазване на семейната цялост. По делото е прието, че при деца, намиращи се извън държавата си на произход, поддържането на връзката и съвместното живеене с двамата родители е от критично значение, а принудителното разделяне на семейството би довело до сериозно накърняване на висшия интерес на детето.
Решението на петчленния състав е окончателно.

III. Значение
Това е стратегическа победа не само за жалбоподателите, сред които са родители и непълнолетни деца, но и за всички разселени семейства в България, които срещат правни и административни препятствия при достъпа до подкрепа и настаняване.
Решението има важни последици за практическото прилагане на политиките за подкрепа на разселените лица в България:
•    Възстановява правата на значителен брой семейства с деца, които бяха изключени от Програмата за хуманитарна подкрепа;
•    Подчертава, че условията за подкрепа не могат да ограничават достъпа на базата на формални възрастови и образователни критерии, които създават неравнопоставеност.
•    Потвърждава, че защитата на децата и правото на семеен живот трябва да бъдат водещ принцип при изработване и прилагане на социалните и интеграционни програми.
Така решението е важна стъпка напред в отстояването на правата на лицата с временна закрила, като подчертава ролята на неправителствените организации като ефективен правен посредник и защитник на правата на гражданите. Благодарим на нашите донори и партньори за доверието и подкрепата – този успех е резултат от общите ни усилия за справедливост и равнопоставен достъп до права и услуги.