През 2020г. Фондация за достъп по права - ФАР започна проект „Ромите в риск от безгражданственост“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Европейската мрежа за лицата без гражданство (European Network on Statelessness). Целта на проекта е да се изследват правните въпроси, свързани с положението на ромите, които са в риск от оставане без гражданство в България или са силно ограничени в това да имат достъп до правата, произтичащи от гражданството.
Като част от изпълнението на този проект, ФАР изследва и представя конкретни случаи на хора от ромската общност, които разкриват съществени общи проблеми, свързани с достъпа на тези хора до документи за самоличност, до адресна регистрация и изобщо до човешки права.
Една от тези истории е тази на Борислав Филипов (познат като Борката) от град Пещера и неговата борба с администрацията да си направи адресна регистрация на адреса, на който е живял през по-голямата част от над 80 годишния си живот. Харизмата, топлината и живеца в очите на Борката грабват човека от първия момент, в който се срещне с него. Ето и неговата история:
От общата картина към частния случай
Документ за самоличност се издава, след направена адресна регистрация. Не така лесно стоят обаче нещата за част от жителите на двата квартала „Пирин“ и „Луковица“ в гр. Пещера, в които живеят 8 000 човека. Би трябвало да има равнопоставеност, както за гражданите от ромски произход, така и за граждани от българското мнозинство. Както в селата, така и в градовете ромите живеят в дистанцираност от другите квартали, което пречи на интеграцията на ромското население. Нарастването на тази отделеност е както резултат на засилването на процесите на социално изключване на ромите, така и фактор за неговото задълбочаване. Още през 19 век се е зародила тенденцията ромите да бъдат преселвани в периферията на населените места. След 1989г. разрастването на обособените квартали се засилва значително. Преструктурирането на икономиката довежда до това ромите да са сред първите, които отпадат от пазара на труда и много от тях, които преди са живели в жилищни комплекси, поради липса на доходи напускат жилищата си и се връщат в обособените квартали. Ако през 1980г. 49% от ромите живеят в обособени квартали, то през първото десетилетие на 21 век вече три четвърти от ромското население живее сегрегирано. През последните 20 години ситуацията в обособените махали непрекъснато се влошава и се характеризира с лоша инфраструктура и липса на устройствени планове, както и на възможности за легално строителство.
Частният случай, който показва системен проблем
Случаят от гр. Пещера е специфичен с това, че през годините имената и номерата на улиците са били сменяни в кадастъра и част от тях остават извън регулация. Борислав Филипов живее в къща на улица „Извън регулация“ №19, а в безсрочната му лична карта фигурира друг адрес. През активните си трудови години той е работил като танцьор и хореограф на детски ансамбъл към ОУ „Любен Каравелов“. Вроденият му артистизъм и музикалност, характерни за ромската общност, го правят изключително популярен и той има завидна кариера. Въпреки напредналата си възраст /над 84г./, той е с бистър ум и по нищо не се различава от всеки друг български пенсионер, с изключение на факта, че не може да кандидатства за никакви социални помощи по Закона за социалното подпомагане. Тези административни пречки за достъп до права са в резултат само и единствено, поради факта, че има несъответствие между постоянния му адрес, на който той живее повече от 50 години, и записания адрес в личните му документи.
Случаят на Борислав Филипов не е единствения. Това ни провокира да подадем искане до кмета на Община Пещера за формиране на комисия, която да установи неговия адрес. Законът за гражданската регистрация предвижда такава възможност, когато хората не могат да представят документи за собственост или ползване на жилището, в което реално живеят. Това за жителите на тези улици е единственото решение, тъй като след изтичане на личните им карти не могат да променят адресната си регистрация по стандартния ред, което моментално води до множество административни пречки за достъп до права, като получаването на социални помощи по Закона за социалното подпомагане. От една страна законът задължава всеки гражданин на Република България да има документи за самоличност, а от друга страна административни неуредици го възпрепятстват. Над 60 домакинства в гр. Пещера живеят извън регулация. Това поставя в ситуация близо 50% от хората да се регистрират, че живеят при роднини, а не на собствените си адреси, за да могат да им бъдат издадени лични карти. Общината има интерес да знае къде живеят гражданите и затова е парадоксално да няма трайно решение на проблема. Би било редно всяка община, в която има регистриран подобен проблем да инициира комисия, в която да влязат представители на социалните служби, полицията и ГРАО, а не да се търси инцидентно решение за всеки възникнал подобен случай. През последните десетилетия администрацията както на централно, така и на местно ниво няма активна политика за адресиране на проблема с привеждането на ромските квартали в съответствие със стандартите за градоустройство. Няма достатъчно адекватни практически политики за изпълнение на целите за подобряване на жилищната ситуация на ромите, заложени в Националната стратегия за интеграция на ромите в България (НСИРРБ). Това се дължи най-вече на липсата на ясни отговорности и показатели за успех по заложените цели, свързани с нужните законодателни промени, както и недостатъчното финансиране и подпомагане на капацитета на общините за разработване и изпълнение на адекватни мерки и инвестиции за интегриран подход към жилищните проблеми на ромите.
След подаването на искане до Община Пещера, в крайна сметка на Борислав му беше оказано съдействие. Сега той се радва на новата си лична карта, на която най-накрая е отразен действителният му адрес, където живее вече повече от 50г. Но в ситуацията на Борислав има още много хора, чийто проблем остава неразрешен.
За повече информация, прочете изготвения от ФАР "Доклад относно риска от безгражданственост на ромското население".
По случая адвокатите от Фондация за достъп до права - ФАР съдействат с безплатна правна помощ по Закона за гражданската регистрация и Административно процесуалния кодекс.
