Интервю с Петя Петрова - Експерт социални медии във ФАР

Днес разговаряме с Петя Петрова - експерт социални мрежи във ФАР. 
Защо решава да стане автор на детски истории, с които да разказва на децата за важните неща от живота  и каква е нейната най-голяма мечта, прочетете в това интервю!

Ани: Здравей, Петя! Много се радвам, че прие поканата да си днешното “Лице на ФАР’’. Лицата на ФАР са интервюта с нашия екип, чрез които се стремим да преоткрием колегите не само в професинален, но и в личен план. В тази връзка преди да започвам да задавам въпроси, как ти самата би се представила: “Аз съм…”

Петя: Аз съм Петя Петрова. За своите 45 години съм се занимавала с много и различни неща. В последните 10 години съм ангажирана с темите за образование, а от две години съм автор на детски истории за важните неща за живота. 

Ани: Ако беше описала себе си в едно изречение, какво щеше да е то?

Петя: Бих посочила само една дума - “търсеща”. Непрекъснато нещо търся и искам да уча. 

Ани: Откъде идва идеята да станеш автор на детски истории? 

Петя: Когато бях на 20, в мен се отключи тревожно разстройство. 

По-късно, когато се роди моята дъщеря, исках да стана един добър пример за нея. Започнах да изучавам себе си и открих, че най-добрия начин за възстановяване е да помагам на други хора, които също като мен бяха с тревожно разстройство. 

Много скоро толкова хора с подобен проблем започнаха да се стичат към мен, че реших да напиша книга - “Другото лице на паниката”, в която споделих своя опит. 

От разговорите си, буквално с хиляди хора, по някое време осъзнах, че ние, хората с тревожни разстройства, много трудно научаваме някои неща, които всъщност са много важни за живота. Така се открои идеята, че тези важни неща за живота трябва да започват да се учат още в най-ранна възраст. 

Животът, като един добър приятел и учител, ми предостави възможността да реализирам идеята си.Изпрати ме в основно училище, в което още през първата година въведох обучение “Готови за живота”. Видях, че точно в тази възраст децата не просто научават конкретно умение, но и веднага започват да го прилагат. И то с лекота! А не като при нас възрастните – с много повторения и упоритост.

Впоследствие предметът беше одобрен като иновация от Министерството на образованието и стана задължителен за нашето училище. 

Виждайки резултатите, осъзнах, че е важно подобно обучение да има във всички български училища. Така се роди идеята да създам учебно помагало, в чиято основа ще са детските истории от поредицата “Готови за живота”. Всяка една от тях е посветена на определено умение. Създадох издателство “Израстване”, с което един ден да мога да предложа на Министерството на образованието това помагало за одобрение. Това е моята лична кауза, защото вярвам, че пандемията от тревожни разстройства ще бъде повлияна, ако още в подходящата за това ранна детска възраст говорим с децата за тези важни неща.

Ани: Какви се тези “важните неща”, за които пишеш?

Петя: Важните неща са знания и умения: как да бъдем съпричастни, как да работим с хората, как да поставяме граници, как да бъдем мотивирани, какво са грешките и постиженията и т.н. Тези умения ни помагат да имаме по-добър живот. 

За да помогна на децата да научат нови неща в тази посока, аз използвам един от най-силните инструменти, когато става дума за предлагане на ново знание на децата, а именно – използвам силата на историите. Когато децата четат, те се ангажират с историята на героя, вълнуват се с него, радват се, тъжат. Ние запомняме най-добре, когато сме ангажирани емоционално. 

Освен това, много е важно е тези умения да бъдат практикувани. Не е достатъчно просто да прочетем историята, важно е и да практикуваме полученото ново знание. 

Ани: Откъде черпиш вдъхновение за историите, които пишеш?

Петя: От живота. Знаеш, когато си бил на дъното, познаваш доста емоции, но само тогава  можеш да бъдеш съпричастен, емпатичен. В един момент започваш да търсиш своя начин да помогнеш на другите. 

Освен това, децата и любовта ми към тях ме вдъхновява. 

Ани: Как в тази върволица се вплита ФАР? 

Петя: Когато започнах да се занимавам с издателството (където съм сама),  осъзнах, че  ми липсват хората и човешкото общуване. Помислих си, че мога да намеря нещо, което да е свързано с кауза и което да ми позволява да работя онлайн. Видях обявата на ФАР и реших да се пробвам. 

Още когато търсех информация за ФАР забелязах, че в тази организация има много добър емоционален климат и усещане за подкрепа. ФАР има невероятна кауза и когато се свързаха със мен за да ме поканят на интервю, бях много щастлива.

Ани: Какво най-много ти хареса в работата във ФАР?

Петя: Това, че работата на ФАР е посветена на значима кауза – да се помага на хората в нужда – това най-много ми харесва. За мен е много важно, когато работя да знам, че работата ми е полезна за някого.

Освен това, културата на комуникацията е на много високото ниво. Въпреки, че комуникираме предимно онлайн, аз се чувствам подкрепена и приета. 

Ани: Какво е най-трудно за теб?

Петя: За мен е най-трудно да свикна с терминологията, тъй като аз не идвам от правните среди, но с помощта на колегите, мисля, че се справяме заедно добре.

Ани: Както знаеш, тази година е юбилейна за ФАР. Какво би пожелала на Фондацията?

Петя: Бих пожелала на хората, които горят в работата си във ФАР да не изгубват своя плам, да не спират да се борят за правдата. 

Ани: А за какво ти самата мечтаеш?

Петя: Мечтая да видя дъщеря си щастлива и удовлетворена. Един успешен не само в професионален, но и в личностен план човек – според мен това е най-голямото щастие за един родител. Разбира се, за да стане това, е важно да бъда неин добър личен пример, затова си мечтая и за това!