Ани: Здравей, Олга! Благодаря, че прие поканата. Скоро имаш рожден ден. Доколкото знам, тази годишнина не е кръгла за теб, но е такава за ФАР.
Под една или друга форма, ти винаги си била част от Фондацията. Как се развива ФАР през тези 10 години?
Олга: Преди 10 години беше трудно да си представя мястото, което ФАР заема днес.
Разтежът на Фондацията изненада дори самата мен.
Но развитието на ФАР не е като по една права линия. Всичко се случваше много органично: с моменти, в които се върви нагоре и с такива, когато има много предизвикателства.
Ани: ФАР е организация, чиято основна задача е предоставяне на правна помощ и информация. Много години наред работим за това, тези услуги да станат достъпни за всички, които имат нужда от тях.
Ти си специалист в областта на дигитализацията. Какво е нейното значение при интеграцията на бежанците?
Олга: Дигитализацията и цялостната промяна, която настъпва в света, всъщност е една голяма възможност. Дигиталното включване ни позволява да помогнем на хората, с които работим, да преодолеят много бариери.
В същото време, редом с възможностите, които ни дава, дигиталното пространство крие рискове.
Процесът на включването е сложен, но потенциалът е огромен.
Ани: В какво точно е силата на дигитализацията?
Олга: В нейната неизбежност и всеобхватност.
Трудно се намира сфера в живота, която да не е засегната от дигитализацията. По същия начин и интеграцията на бежанците и мигрантите все повече се повлиява от този неизбежен процес.
Ани: А в какво е силата на ФАР?
Олга: Силата на Фондацията е в индивидуалния подход към хората, на които служим. Истинската магия е фактът, че ние ги виждаме, преди всичко, като човешки същества и така се опитваме да работим по случаите им.
Често, НПО попадат във капана да механизират подхода си към хората, докато ние все още много държим на индивидуалната работа.
Мисля, че това е един от замислите на ФАР - да изслушваме хората и да им даваме възможност те самите да имат влияние върху нещата, които се случват в живота им.
Силата на ФАР отива доста по-далеч от чистата юридическа експертиза.
Ани: Правим интервюто в навечерието на рождения ти ден, и, поради това, бих искала то да е малко по-лично. Разкажи ни за деството ти - какво е било то и как изобщо стигаш до света на международните отношения - специалност, която учиш първоначално.
Олга: Аз съм от Кюстендил. Моето детство е типично за малкия град - спокойно, далеч от притеснения и опасности. В някаква степен е било, като балон, но с много голям комфорт. Освен всичко друго, имах достъп до качествено образование и различни информационни ресурси.
Често разсъждавам по този въпрос, когато си мисля за детството на непридружените деца, намиращи се в ситуация на принудително разселване. На фона на тяхното детство, пълно с несигурност и опасности, моето е било точно обратното.
Защо съм се ориентирала към специалността „Международни отношения”? Аз съм много твърдоглав човек и съм инат. Моите родители настояваха да уча „Право”, но аз реших да уча нещо друго. „Международните отношения” бяха една възможност да покажа на родителите си, че няма да следвам техните „заръки” за живота ми (смее се).
Ани: Какво те доведе в сферата на бежанско и миграционно право?
Олга: Една случайност, а по-точно обявата на Клиниката по бежанско право за набиране на участници. Тогава реших да се пробвам и кандидатствах да стана част от Клиниката.
Възможно е да звучи като едно клише, но Клиниката промени целия ми живот и определи това, което представлявам днес, като човек и като професионалист.
Ани: Ти си живяла в различни държави. Къде най-много си се чувствала „у дома”?
Олга: Ние живеем в един много „европоцентричен” свят, където е трудно да си представиш, какво има отвъд него.
Всъщност, най-много ми харесва извън Европа. Латинска Америка, където имах възможност да премина част от обучението си, ми е много близка до сърцето.
Ани: Какво ти харесва в Латинска Америка?
Олга: Хората. Те са много духовно богати и топли.
Ани: Дали опитът на мигрант ти е помогнал да разбереш проблемите на хората, с които работим?
Олга: Всъщност, не. За разлика от тях, аз никога не съм имала проблеми с документите или притеснения за пребиваването си в една или друга държава. Никога не съм изживявала тревогата да не знаеш дали ще имаш право да останеш или да се върнеш.
Ани: Вече няколко пъти споменахме, че имаш рожден ден. Винаги на този ден получаваш различни пожелания. А какво ти сама би си пожелала?
Олга: Едно от нещата, които аз си пожелавам е свят, в който ежечасно не умират жени в ръцете на свои партньори. Често си мисля за тези, които безследно изчезват и никой после не носи никаква отговорност.
Ани: Какво ти дава сили да не се срутиш, въпреки жестокостите на ежедневието?
Олга: Усещането, че отдавам живота си на правилната кауза.
- Log in to post comments