ЛИЦАТА НА ФАР - ТАНЯ ЧЕЧКОВА

Днес разговаряме с Таня Чечкова, адвокат на ФАР в гр. Пловдив. Каква за нея е работата във Фондацията, как се справя с възникващите предизвикателства и за какво мечтае, можете да научите в това интервю!

Ани: Здравей, мила Таня! Приветствам те в рубриката „Лицата на ФАР”, в качеството на днешната ни героиня. Много ти благодаря, че прие поканата. Ти съвсем наскоро се присъедини към екипа на ФАР. Как се чустваш тук?

Таня: Чуствам, че съм на правилното място и сред правилните хора. Аз работя и се занимавам с право от близо 12 години. Едва сега, когато станах част от екипа на ФАР, се чувствам като пълноценен юрист, който се занимава с нещо смислено. С това, което води до промяна в живота на хората, търсещи нашата помощ.

Преди се занимавах  с гражданско, административно право, което е малко различно от това, което прави ФАР. Но, наистина, тук се чувствам на правилното място.

Ани: Какво най-много ти харесва в работата на ФАР?

Таня: Най много ми харесва това, че има морален елемент, а и чисто житейската страна на нещата. Фактът, че ние оказваме помощ на хора, които кардинално си промениха живота, които са принудени да живеят в съвсем чужда среда в друга държава. Те са длъжни да се адаптират към нейните икономически, културни и социални условия. Хората, които търсят нашата помощ (в аспекта на бежанското право) са съвсем различни от тези, които са извън обхвата на нашата дейност.

Ние влизаме с тях в една по-приятелска комуникация. Често, те задават и чисто житейски въпроси, а ние в максимална степен се стараем да им помогнем.

Тук моралният елемент е много силно засегнат и това е различното.

Нашата помощ променя животите на хората!

Ани: С какви трудности се сблъскваш?

Таня: Това, което ми направи голямо впечатление, без да искам да звуча дискриминационно, е че бежанците са много изпълнителни, въпреки езиковата им бариера и необходимостта от преводач.

Трудностите по-скоро са откъм гледна точка на комуникацията. Имам случай на хора от Х., които се намират на известно разстояние от Пловдив, нямаме жива комуникация. Общуваме си онлайн.

Понякога ми се налага много бързо да реагирам. Съвсем наскоро имах случай, в който хората, на които им е била отказана международна защита, буквално са били оставени от една НПО. Трябваше много бързо да се включа в този казус, за да мога да се запозная с фактите и да окажа съдействие.

Вторият проблем е, че аз имам дефицит в материята на бежанското и миграционно право, от гледна точка на практическия опит. Усещам го като една практическа трудност.

Третата трудност, която е по-скоро предизвикателство за мен и моят колега, е как да достигнем до колкото се може повече бежанци. Засега основно работихме с бежанци, настанени във „Втори дом”. Постоянно им съдействаме, с каквото можем. Те вече много добре знаят за нас. Но искаме да обхванем една по-широка мрежа от хора, които са извън този център, за да окажем съдействие и на тях.

Трябва да разширим обхвата си на действие, за да можем да достигнем до тези хора, понеже някой от тях може да не ползва интернет или социални мрежи. Имаме нужда да намерим нов подход.

Ани: Ти спомена, че не си сама в борбата с тези трудности, а имаш колега. Би ли разказала малко за него и съвместната ви работа?

Таня: С него имаме много добър синхрон в работата, той е много организиран в административната част, има страхотни комуникационни умения, особено при осъществяването на първия контакт. Доста е бърз и оперативен в работата, докато аз малко по-бавно действам.

Ани: Как научи за ФАР?

Таня: Помня, че получих един много приятен имейл през платформата на Пловдивска адвокатска колегия, ако не се лъжа. Хареса ми посланието на ФАР. Разгледах главната страница, платформата, информацията за членовете на екипа. Всичко ми допадна и реших да кандидатствам. Много се радвам, че бях одобрена!

Ани: Какво почувства тогава?

Таня: Помня интервюто на 14 септември с адв. Валерия Иларева и Илдико Отова. Изключително много се вълнувах, защото за мен това е мечтана работа. Аз се занимавам с право от близо 12 години. Но винаги съм смятала, че материята на правата на човека е една от най-ценните сфери на правото, в която можеш да се почувстваш не само като юрист, но и като човек, който може да помогне и да променя съдби в положителна посока.

Ани: А защо изобщо реши да станеш юрист?

Таня: Тук изцяло е приноса на сестра ми. Аз исках да се занимавам с международни отношения и дипломация. Това ми беше основния приоритет. Но, под влиянието на сестра ми, която смята правото за по-широкообхватно и практически приложимо, записах да уча право. Нито в един момент не съжалявах, понеже правото дава много широки възможности. А дипломацията остана като една нереализирана мечта.

Ани: Какво те вдъхновява?

Таня: Това, което виждам в очите на хората, тяхното спокойствие и сигурността, която изпитват, че има някой, който ще им помогне. Те споделят, че преди да срещнат ФАР и да получат от нас правна помощ,  не са знаели как да защитят правата си, намирали са се в една безпътица.

Самият факт, че по документите им фигурира адвокат, променя цялата ситуация за тях.

Ани: Как ти се промени живота, когато стана част от ФАР?

Таня: За мен работата във ФАР е едно благословение. Много се молих на Господа да ми даде работа в правото, която да е с благороден мотив и кауза. Когато започнах да работя за ФАР, забелязах една положителна промяна в цялата ми работа. Така се очертава, че дори, с оглед на другите ми дейности, винаги помагам на тези, които са пострадали и които са на страната на доброто и на правото.

Когато човек се занимава с добри дела, които са безпорно и нашата кауза, Господ му дава още повече благословения и в останалите сфери.

Ани: Наистина е така. Значи, имаш и една сбъдната мечта. А за какво още мечтаеш?

Таня: Мечтая наистина да стигна до момента, когато ще мога напълно да се отдам на благотворителни каузи на хора в нужда.