Новата серия от дела, заведени от адвокатите на ФАР, касае приложението на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Вече повече от година и половина измина откакто България предостави временна закрила на украинските граждани и членовете на техните семейства, бягащи от военни действия, и почти десет години от войната в Сирия. През този период много от лицата получили временна или международна закрила се интегрираха в страната ни, започнаха работа, децата съответно посещават детска градина или училище. ЗСПД урежда различни видове месечни и еднократни помощи за подкрепа на семейства с деца. Така например, разпоредбите на чл. 10а и 10б от ЗСПД посочват, че на семействата, чиито деца са записани в първи, втори, трети, четвърти и осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Възникна въпросът дали и лицата с временна или международна закрила имат право на такива помощи?
В тази връзка нашите културни медиатори в различни точки на страната ежедневно съдействат на получилите закрила лица в България да кандидатстват за социални помощи и да входират своите заявления в съответните Дирекции “Социално подпомагане”към Агенцията за социално подпомагане. За съжаление обаче много често, особено когато става дума за семейни помощи, достъп е силно ограничен и често се получават откази или изобщо устно им се отказва приема на заявления.
След преодоляване на предизвикателството с подаване на заявленията “заваляха” и писмените откази. Всички откази се основават на чл.3, т.5 от ЗСПД и гласят, че от правото на семейни помощи по ЗСПД се ползват само “семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна”, и тъй като за страните на произход на получилите международна или временна закрила няма такава законова уредба или международен договор, заявленията се приемат за неоснователни.
В случая спорът е изцяло правен, тъй като касае единствено приложението на закона и наличните международни актове на базата, на които ФАР сезира българските административни съдилища с редица жалби по индивидуални случаи. Основните ни мотиви са, че цитираният текст на чл.3, т.5 от ЗСПД противоречи с общите принципи по националното право - Закона за закрила на детето, Закона за социално подпомагане, Конституцията на Република България, Закона за убежището и бежанците, на международното право - Конвенцията на ООН за правата на детето, на правото на Европейския съюз - Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила.
Единодушно административните съдилища в цялата страна, по разгледаните до момента дела, приемат нашите мотиви и отменят отказите за предоставяне на семейни помощи на лицата пребиваващи на основание временна закрила или получена международна закрила. Благодарим на българските административни съдилища за прекрасните решения! Удоволствие е да четеш мотиви на решения, съдържащи пълен анализ на българското, европейското и международно право, релевантно по случая.
В решенията се чете:
“Съдът намира [...], че цитираната по - горе норма на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила (бел. на автора сега съображение 45 и чл. 29 от Директива 2011/95/ЕС)”
“Съгласно чл. 2 ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват предвидените в нея права на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.”
“Конвенцията признава правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие.”
“Като страна по Конвенцията, България е задължена да зачита във вътрешното си право нейните основни положения като създаде равни условия за отглеждането и развитието на всички деца, което е в съответствие и със скрепения в чл. 1 ал. 2 от Закона за закрила на детето основен принцип, според който държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.”
“Съотнасянето на нормите на Конвенцията за правата на детето към вътрешното ни право сочи на противоречието с тях на разпоредбата на чл. 3 т. 5 ЗСПД, ограничаваща правото на семейни помощи за деца от семействата на чужди граждани, постоянно пребиваващи и отглеждащи децата си в страната, само до случаите, в които получаването им е предвидено изрично в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.”
До момент имаме решения на Административен съд - Варна - решение № 1374/ 23.10.2023г. по адм. дело № 1676/2023г., решение № 1405/ 24.10.2023г. по адм. дело № 1649/2023г., решение №1426/27.10.2023г, по адм. дело №1675/2023г., решение №1558/10.11.2023г. по адм. дело № 1928/2023г., решение № 1620/ 20.11.2023г. по адм. дело № 2023/2023г., на Административен съд - София град - решение № 4052/19.06.2023г. по адм. дело № 10568/2022г., решение № 4731/13.07.2023г. по адм. дело № 4213/2023г., решение № 7330/27.11.2023г. по адм. дело № 10361/2023г., решение №311/12.07.2023г. по адм. дело 192/2023г. на Административен съд - Добрич, решение №626/31.03.2023г. по адм. дело 3189/2022г. на Административен съд - Пловдив, решение № 915/19.05.2023г. по адм. дело № 3232/2022г. на Административен съд - Пловдив, и много други висящи производства.
Благодарим на всички, които ни се довериха да ги консултираме и представляваме пред съдилищата! Ние ценим Вашето доверие и се стремим по всякакъв начин да го защитим и съхраним!
Благодарим и на всички колеги за добре свършената работа!
Автор - Васил Панайотов - адвокат във Фондация за достъп до права с интерес в областта на гражданското, административното право и правата на човека.
- Log in to post comments