На 02.05.2025 г. на ел. сайт на Министерски съвет – pris.government.bg, е публикувано Решение[1], с което на осн. чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците е приета нова Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България (накратко по-долу „Решението“, съответно „Програмата“).
Програмата е в сила от 01.05.2025 г. Съгласно новата Програма разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила след 24.02.2022 г., които не попадат в рискова група, могат да се ползват от тази Програма еднократно за срок до 60 календарни дни. В Програмата са посочени критериите, според които едно лице попада в рискова група и на това основание може да се ползва от настаняване за целия срок на временната закрила до 04.03.2026 г.
Съгласно т.4.3.2 от Програмата „...лицата могат да останат в мястото за настаняване, само ако заплащат престоя си по обявените от съответното място за настаняване цени". Това означава, че лицата от Украйна, които не попадат в рискова група, трябва или да напуснат местата за настаняване след изтичане на първоначалния срок от 60 дни, или ако останат – да заплащат своя престой.
След влизане в сила на Програмата, голяма част от украинските бежанци не попаднаха сред т.н. „рискови групи“. Повече за критериите, според които едно лице може да ползва безплатно настаняване за целия срок на временната си закрила и проблемите, които тези критерии създадоха на практика, можете да прочетете тук.
В резултат на така приетата от МС Програма понастоящем стотици членове на семейства от Украйна са с различен сатут – често срещано е в едно семейство някои от членовете да са настанени по Програмата безплатно за целия срок на временната си закрила, защото попадат в т.нар. „рискова група“, докато на други членове на семейството това е отказано. Последните, ако искат да продължат да живеят заедно и да запазят семейната връзка непокътната, са принудени да заплащат своя престой.
В Програмата обаче, освен лаконично предвиденото, че „...лицата могат да останат в мястото за настаняване, само ако заплащат престоя си по обявените от съответното място за настаняване цени", нищо друго не е разписано. Липсва яснота относно това каква е стойността на престоя, от кого и по какъв начин се определя, еднаква ли е за всички места за настаняване и спрямо всички лица от Украйна. Няма предвидени правила за заплащането на този престой – по какъв ред, на какво основание и т.н. Липсват гаранции по Програмата, че ако едно лице заплаща самостоятелно своя престой, то то ще бъде настанено заедно със своето семейство (а не в друго помещение например) и т.н.
На запитване по Закона за достъп до обществената информация, направено от Фондация за достъп до права, Министерство на туризма отговори, че стойността на престоя се определя самостоятелно от всяко отделно място за настаняване. Липсата на прозрачност, чрез обобщена и общодостъпна публична информация за стойността на настаняването в различните места застрашава правата и интересите на украинските бежанци, които нямат възможност на преценка и съпоставка на цената, която се изисква да заплатят спрямо цените на други места.
Нещо повече, по-голямата част от лицата, които са принудени сами да заплащат настаняването си, имат членове на своето семейство, които са настанени по Програмата безплатно. Последните не могат да се преместват свободно от едно място за настаняване в друго без основателна причина. Това означава, че ако искат да запазят целостта на своите семейства, лицата, които не са настанени по Програмата, ще трябва да заплащат сами своя престой именно в мястото за настаняване, в което са разпределени останалите членове на семейството, независимо от стойността на престоя. Обстоятелството, че част от местата за настаняване са хотели, а друга част – държавни бази, също внася неравнопоставеност между настанените лица.
В допълнение, в Програмата липсват разписани ясни правила относно начина на заплащане на престоя и необходимите документи, които собствениците и/или управителите на местата за настаняване са длъжни да издават на бежанците от Украйна, които сами осигуряват престоя си. Срещу възможността да се заплаща самостоятелен престой в Програмата не е разписано насрещно задължение на собственика и/или управителя на мястото за настаняване да настани дадено лице заедно с членовете на неговото семейство (т.е. в същата стая/апартамент и т.н.), каквито случаи са достигали до Фондация за достъп до права.
В Програмата не е предвиден и механизъм за контрол над тази дейност по самостоятелно заплащане на престоя – коя е отговорната институция за нарушения на правата на настанените лица, по какъв ред и при кои обстоятелства може да бъде сезирана. Не е ясно има ли различни правила и процедура за украинските бежанци или същите се третират като всеки един турист, решил да се ползва от услугите на даден хотел или база. В последния случая обаче, трудно обяснимо е защо въобще би се предвидил текста на т.4.3.2 от Програмата – правото на физическите лица в България да ползват хотели и да заплащат своя престой там съществува и без да се разписва в конкретната Програма. Доколкото обаче в нея изрично е предвидена възможност разселените лица от Украйна да останат в мястото за настаняване срещу заплащане – то необходимо е и подробно уреждане на тази въможност в нея.
В заключение на гореизложеното, Фондация за достъп до права счита за необходимо да се актуализира текстът на Програмата, като се разпише по-подробно процедурата по самостоятелно заплащане на престоя по т.4.3.2, така че да бъдат защитени в по-голяма степен правата на разселените от Украйна лица. Добре би било също да се гарантира прозрачност и публичност по отношение на процедурата по самостоятелно заплащане, като се публикува от компетентните органи списък с местата за настаняване и обявените от тях цени с ясни указания какво се включва в цената (помещение; допълнителни такси и/или битови сметки и др.), как се заплаща и какви документи е необходимо да бъдат издадени на настаненото лице за извършеното плащане.
[1] https://pris.government.bg/document/6d69bf743388f6a39ebd340a91111fb6
