Access to health care for refugees and stateless persons during a pandemic

Достъпът до здравеопазване на бежанците и лицата без гражданство по време на пандемията

Авторски екип: Дарина Емилова, Деляна Петкова, Деян Димитров и Николай Бошнаков

Въпросът за достъпа до здравеопазване е особено актуален в условията на пандемия, когато търсещите закрила лица, бежанците и лицата без гражданство в България са изправени пред редица нови предизвикателства. Получават ли бежанците достъп до здравеопазване и ефективна медицинска помощ по време на пандемията? Получават ли необходимата информация относно противоепидемичните мерки и решенията на правителството? С настоящата статия се надяваме да дадем отговори на тези въпроси като съпоставим задълженията, установени за България в националното законодателство, със ситуацията на практика.

Липсата на правен статут, пресичането на държавни граници преди пристигането в страната, както и съжителството с големи групи непознати хора, са някои от факторите, които обособяват тези лица като уязвими и нуждаещи се от правни гаранции относно достъпа им до здравеопазване. Настоящата статия има за цел да идентифицира основни проблеми пред достъпа до здравеопазване на търсещите закрила, бежанците и лицата без гражданство в България като посредством представянето на добри практики от Европейски държави да се направи предложение за тяхното решаване. Фокусираме се върху правото на здраве като основно човешко право, което всяка държава е длъжна да гарантира на хората, намиращи се на нейна територия, независимо от техния статут.

Достъп до здравни услуги

Всеобщата декларация за права на човека[1] гласи, че всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини. Основните нормативни актове, уреждащи достъпа до здравеопазване на бежанци в България, са Закон за здравето, Закон за здравното осигуряване, Закон за убежището и бежанците, Кодекс за социално осигуряване и някои други подзаконови нормативни актове. Съгласно тях, по време на производството за международна закрила търсещите закрила лица са здравно осигурени и получават безплатни медицински услуги, включително консултация с лекар и записване при общопрактикуващ такъв, при условията и в размера, определен за българските граждани.[2] Съгласно Конвенцията за статута на бежанците, България трябва да предостави на бежанците същия статут за социални осигуровки като на българските граждани.[3] Подобно е задължението спрямо лицата без гражданство, живеещи законно на територията на страната.[4] Европейското право също задължава страната да осигури физическото и психическото здраве на кандидатите за международна закрила[5], както и достъп до необходимите медицински грижи.[6]

В условията на пандемия обаче, достъпът до здравни грижи и осъществяването на контакт с личен лекар може да бъде трудно за бежанците и лицата без гражданство в страната. Това се потвърди от проведената на 18 януари 2021г. от Фондация за достъп до права (ФАР) фокус група с лица без гражданство относно влиянието на пандемията върху достъпа им до здравеопазване. Фокус групата, сформирана на метода на отзовалите се, представи реалистична картина на основните проблеми на интервюираните. Те са свързани главно с отказ за предоставяне на медицинска помощ, отказ за транспортиране с линейка и отказ на достъп до болнично заведение. Участник във фокус групата сподели за случаи на транспортиране на тежко болни с COVID-19 лица  с т.нар. „частна линейка“ срещу заплащане на паричната сума от 100 лв. Въпреки осигурения на лични разноски транспорт обаче, когато лицата бъдат транспортирани до болничното заведение, те не биват приети в него. Друг проблем на чужденците в България е и недостатъчната информираност относно правата им в условията на пандемия. Този проблем се наслагва с неефективната комуникация между лекари и лица, които не владеят български език.

Достъпът до здравеопазване е обусловен от административно-правния статут на чужденците. Търсещите закрила лица в производство по разглеждане на молбата им за международна закрила имат право на здравно осигуряване от държавния бюджет и достъп до здравеопазване по реда и условията за български граждани. Така по време на фокус групата във ФАР търсещи закрила лица, настанени в регистрационно-приемателни центрове на Държавната агенция за бежанците, споделиха, че не са имали проблеми с достъпа до здравеопазване. За разлика от тях, лицата без гражданство в производство по разглеждане на молбата им за предоставяне на статут на лице без гражданство нямат право на здравно осигуряване и нямат достъп до безплатно ползване на медицинско обслужване по време на производството им по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Лицата без гражданство, които нямат документи, пребивават незаконно в България, въпреки че са в производство по ЗЧРБ, и на практика не биват проследявани и карантинирани при заразяване с Ковид 19, а достъпът им до медицинска помощ зависи от възможностите им да си заплатят за нея. Лицата със статут на бежанец или хуманитарен статут имат право на здравно осигуряване, за което те отговарят сами (не се поема от държавния бюджет). Дори и здравноосигурените лица с международна закрила, обаче, са срещнали пречки пред достъпа си до медицинска помощ вследствие на настъпилия хаос в системата на здравеопазване в условията на пандемия и фактори като ксенофобия и дискриминация спрямо тях поради чуждестранния им произход.

Условия в центровете за настаняване на търсещи закрила лица

В националното законодателство е нормативно регламентиран медицински преглед на чужденците, подали молба за международна закрила в България. Съгласно чл.29, ал.4 от ЗУБ, първичният медицинският преглед за търсещите убежище лица определя дали кандидатът за международна закрила принадлежи към уязвима група. Съгласно Устройствения правилник на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), териториалните поделения организират и координират дейностите по задължителното медицинско изследване на чужденците, подали молба за международна закрила и организират дейностите по осигуряването на медицинска и психологическа помощ на настанените в центровете чужденци. Дейностите на здравните работници в центровете за настаняване са нормативно регламентирани съобразно вътрешните правила на ДАБ и други документи от процедурен характер.

Според Българския съвет за бежанци и мигранти, служителите на ДАБ са се погрижили да осигурят предпазни средства и дезинфектанти на настанените в регистрационно-приемателните центрове.[7] Като част от мерките срещу разпространението на COVID-19 се е следяло здравословното състояние на всеки от настанените, като ежедневно е била премервана температурата им. Тази информация се съобщава в доклад на Агенцията за основните права на Европейския съюз (FRА), според който степента на заетост на центровете за настаняване в България е приблизително 16%.[8] Върховният комисариат на бежанците на ООН (ВКБООН) изтъква като добра практика в България, че търсещите убежище, които са пребиваващи извън регистрационно-приемателните центрове и които са изгубили работата си в резултат на създалата се обществена ситуация, могат да бъдат временно настанени в регистрационно-приемателните центрове на ДАБ, след писмено кандидатстване и преминаване на 14-дневна карантина[9]. Наред с това, в България е предвидено равнопоставено третиране на бежанците и българските граждани по отношение на процеса на ваксиниране срещи Ковид-19. Ваксинирането ще се извърши от общопрактикуващи лекари след изразено желание и информирано съгласие по същия начин, както и българските граждани. Важи възприетият принцип съответните лица да се включват във фазите за ваксинация съгласно групата, към която принадлежат[10].

Подкрепа от международни и национални неправителствени организации

Достъпът до здравеопазване и здравни грижи на търсещите международна закрила и други мигранти в страната е подкрепен и от активната дейност на международни организации, занимаващи се със здраве и миграция – Международния комитет на червения кръст, Върховния комисариат за бежанците на Организацията на Обединените нации (ВКБООН), Международната организация по миграция (МОМ), „Лекари без граници“ и други. На национално ниво неотменни се оказват заслугите на неправителствени организации за социална подкрепа на бежанци и мигранти. Български червен кръст (БЧК), Каритас и Съветът на жените бежанки в България (СЖББ) предоставят хранителни стоки, лекарства и финансова помощ. Техните социални медиатори могат да са ценна подкрепа за преодоляване на езиковите бариери между лекарите и чуждестранните им пациенти. БЧК създава гореща линия на 7 езика, в която се предоставя информация на бежанците относно мерките, взети от правителството и наличната подкрепа. СЖББ създава информационни брошури на различни езици, за да улесни лицата търсещи закрила в епидемичната обстановка, както и фейсбук група[11], насочена към бежанците, които имат въпроси относно противоепидемичните мерки. Важна е и правната помощ, предоставяна от Български хелзинкски комитет, Център за правна помощ „Глас в България“ и Фондация за достъп до права - ФАР. Фондация за достъп до права – ФАР поддържа информационна онлайн платформа на няколко езика Migrantlife.Bg, на която има обособена секция за COVID 19, както и интерактивна карта на доставчиците на услуги в страната. През първата половина на 2021г. ФАР организира ежемесечни уебинари за правата на мигрантите и бежанците в България в условията на пандемия и изпълнява проект „Правна помощ на материално затруднени бежанци и имигранти по време на пандемия чрез използване и подобрение на платформата Migrantlife.Bg“. Дейностите, извършвани от неправителствените организации обаче не могат да заменят, а следва да имат само допълваща роля към значението на държавата за достъпа до здравеопазване в условията на пандемия.

Добри европейски практики

Настоящата Ковид-19 пандемия се оказва предизвикателство за здравните системи на всички държави, включително и България. В търсенето на решения за справяне с кризата, обаче, не бива да пренебрегваме по-уязвимите групи, към които спадат търсещите закрила лица, бежанците и лицата без гражданство. Правните задължения на Република България по отношение на тези лица са приложими, не само когато те се намират в регистрационно-приемателните центрове за търсещи закрила лица, но и когато хората са извън тях. Във втория случай обаче практиката показва неизпълнение на някои важни права като достъпа до информация и осигуряване на нужния езиков превод за лицата, които не владеят български език. Подкрепа в тази връзка оказват неправителствените организации в страната, без чиято дейност уязвимите лица биха били поставени в изключително неблагоприятно в условията на пандемия положение.

Друг сериозен проблем, който се очертава, е затрудненият достъп до медицинска грижа на някои нуждаещи се лица. За справяне с този проблем може да вземем пример от добрите практики в други европейски държави. Някои немски провинции предоставят безплатно здравноосигурителни карти и ваучери (Krankenschein), които дават възможност на бежанците да посещават медицински центрове и лекари, без да се налага специално разрешение от местните власти[12]. Във Франция, докато бежанците и търсещите закрила са в очакване да получат здравноосигурителна карта, за тях е предвиден бърз достъп до дневен център за здравни услуги (PASS), намиращ се в самите държавни болници. [13] В Австрия, ако дадено лечение на търсещо закрила лице не се покрива от предоставената здравна осигуровка, то би могло да се изплати от австрийската федерална провинция, където се намира пациентът, или от Министерството на вътрешните работи.[14]

Други полезни примери за справяне с проблемите на българската здравна система можем да намерим в практиката на нашите съседи. Въпреки затрудненията при осигуряване на социална дистанция и нормални условия за живот в центровете за настаняване на търсещи закрила бежанци, гръцките власти приемат още преди пандемията специален закон[15], съгласно който на бежанците се предоставя временен здравно- и социално-осигурителен номер, чрез който могат да получат безплатно здравни и социални услуги от държавните здравни заведения. Този режим се запазва и по време на Ковид-пандемията.[16] Подобна е ситуацията в Турция, където на бежанците и нелегално влезлите в страната лица е предоставен безплатен достъп до първични здравни грижи, включително услуги за първоначална диагноза, лечение и рехабилитация, скрининг и имунизация за заразни болести, педиатрия, репродуктивни здравни грижи[17], както и тестване и здравна помощ срещу Ковид-19. Тъй като основен проблем тук се оказва езиковата бариера (бежанци говорещи основно на арабски), властите са подготвили и разпространяват брошури със здравна информация на арабски език, както и медийни съобщения и информация през мобилни приложения.[18] В редица страни е въведена практика на „целева приемна“ с прилежаща зона за карантина, която се използва в случаи за спешен първоначален прием и изолация при Ковид-19, с което се постига бързо ограничаване на контактите със заразените лица – например, в Гърция (Кранид Хотел, стария лагер Малаказа, лагер Рицона), във Финландия (Еспоо Приемен Център) и в Малта (Център „Хал Фар“).[19] Всички тези добри практики са приложими в България при наличието на ясен ангажимент от държавните институции, осигуряване на адекватно финансиране на предприетите действия и активно включване на неправителствения сектор.

Целта на настоящата статия бе да покаже наяве част от проблемите, с които бежанците и лицата без гражданство в България се сблъскват по време на пандемичната ситуация. Някои от тях биват: отказ за предоставяне на медицинска грижа, отказ от транспортиране с линейка и оказване на достъп до болнично заведение; липса на ефективна комуникация с медицински лица и достъп до информация, и др. Освен несъвършенствата на българската здравна система, друга основна причина за тези проблеми се оказват ксенофобията и дискриминацията, на които бежанците и лицата без гражданство стават жертви. Разгледахме някои добри практики на други европейски и съседни държави за подобряване на системата за предоставяне на здравни грижи за бежанци и мигранти в България. Същевременно считаме, че е крайно належащо, от една страна, хармонизиране на българското законодателство в тази област с европейското, а от друга – увеличаване на толерантността в българското общество. Вярваме, че информираността за проблемите, пред които са поставени бежанците и лицата без гражданство в България (част от които описахме тук), е първата стъпка в тази посока.

Ето и кратко видео по темата: