В свят, изпълнен с омраза повече от всякога, това решение, десет години след атаките, идва навреме.

Помня колко реални се усещаха тези заплахи – месеци и дори години след случилото се. Синът ми беше на 2 години и половина през януари 2015 г., но дори и сега си спомня как години наред го предупреждавах да внимава за нападатели, когато излизаме от офиса ми. Знам колко тънка е границата между думи и действия — и най-вече се ужасявах от мисълта да го изложа на опасност.

Ясно си спомням момента, в който последвах известие във Facebook, че съм „тагната“, и шока да видя хиляди непознати хора, които ми желаят най-лошото. Това дойде неочаквано: те споделяха мое интервю, дадено две години по-рано. По това време темата за бежанците не беше в медиите, а аз не бях в публичното пространство. Просто вършех всекидневната си работа.

Спомням си как се обадих на Маргарита от БХК и я помолих за съвместни действия. Това дело нямаше да стигне толкова далеч без нейната подкрепа. Благодаря на нея и на целия правен екип на БХК, на Красимир, Адела и Ради, за това, че поеха делото!

Спомням си и как другата мишена на атаките — моята приятелка Лидия — успя сама да разкрие авторите на Facebook групите и на сайта, посветен на омразата срещу нас. Предадохме имената и всички данни на полицията. Полицията веднага установи кои са лицата — и не направи нищо. Изглеждаше сякаш одобряват някой да се отнася с нас по този начин.

Затова съм благодарна за това единодушно решение на Европейския съд по правата на човека. Иска ми се правозащитниците да не трябва да минават през такъв ад, но ето един проблясък на справедливост — и надежда, за която да се държат.

P.S. Снимката е от последния ми рожден ден – букет от прекрасния ми екип във Foundation for Access to Rights FAR Фондация за достъп до права ФАР, напомнящ, че любовта е по-силна от омразата.

Линк към решението на Съда: https://hudoc.echr.coe.int/?i=001-244721