Ние от Фондация за достъп до права – ФАР вярваме, че ролята на гражданския сектор е да бъде преди всичко коректив на публичната власт. Работим от години за създаване на ефективни механизми за гарантиране на достъпа до права на мигранти, търсещи закрила, бежанци и лица без гражданство. За нас повишаването на институционалната и обществена информираност и чувствителност към проблемите на хората, бягащи от война, конфликти и преследване, е кауза.

Подкрепяме усилията на държавата да се намерят решения на безпрецедентната ситуация с търсещите закрила в България разселени лица от Украйна. Тези решения следва да стъпват на стабилна законова основа, да бъдат устойчиви, така че да има предвидимост в системата по прием и интеграция.  

Същевременно, в последните месеци с тревога наблюдаваме въвеждането по целесъобразност на някои политики и мерки, които са в нарушение на правото на Европейския съюз и създават условия за дискриминация сред бежанците. Първоначално правителството постави разделение между бежанците от Украйна и от другите държави, а след това между получилите временна закрила и търсещите международна закрила, като достъпът на украинските бежанци до международна закрила бе преграден.[1] Резултатите от тези действия днес създават допълнително напрежение и атмосфера на противопоставяне, които ще имат дългосрочни последици.

При изтичане срока на хуманитарната програма на 31 май транспортирането на украинските бежанци от хотелите до буферния център в Елхово доведе до сериозни неимуществени вреди за засегнатите предимно деца, майки и уязвими бежанци (най-вече страх пред неизвестното, паника, тревога, притеснение за осигуряване на храна и подслон). Допусна се неприемливо публично говорене, което допълнително генерира негативни обществени нагласи спрямо уязвими групи хора. Считаме, че това можеше да бъде избегнато със своевременни организационни действия от страна на държавата, за липсата на които отговорност не могат да носят самите бежанци.

Като организация, която от години работи на терен и е ангажирана със защитата на правата на бежанците в България, предлагаме следното:

• Да се изгради устойчив модел, който да може да осигурява интеграционна подкрепа на бежанците в дългосрочен план;
• Моделът на прием и интеграция да се основава на обща стратегия и подход към всички търсещи закрила в България, независимо от къде идват, защото всички те бягат заради опасност за живота и сигурността си;
• Индивидуалният подход следва да отчита не толкова националността на бежанците, а техните специални потребности и принадлежност към уязвими групи;
• Следва да има прозрачност и отчетност относно източниците и размера на средствата, получени от държавата за бежанците. Разпределението им да става при ясни критерии, след обществено обсъждане, което да дава отговори на ключовите въпроси, например, дали следва да се строят центрове като този в Елхово или регистрационно-приемателни центрове с хуманни условия;
• В трудни дни повече от всякога се нуждаем от лидерство, основано на принципи. В една толкова сериозна и извънредна по своите мащаби ситуация държавата не бива да прехвърля отговорността за своевременни адекватни действия към доброволците, бежанците и неправителствения сектор.

Призоваваме всички институции и организации да останат верни на експертизата си и на принципите, които определят високия професионален стандарт в правозащитната дейност. Фондация за достъп до права - ФАР ще продължим да работим стабилно и неотклонно стъпили на здравата основа на знанието така, както сме го правили досега.