Исторически успех на първа съдебна инстанция за достъпа на украинските бежанци до международна закрила в България

Фондация за достъп до права – ФАР, нашите доверители и партньорски организации постигнахме голям успех на първа инстанция в стратегическото дело, което водим за възстановяване на достъпа на украинските бежанци до международна закрила в България. Можете да прочетете информация за основанията и причините да заведем делото в статията „Давид и Голиат: Съдебните дела, които водим за достъп до правото на убежище от украинските бежанци в България“.

На 21 декември 2022 г. Административен съд София-град (АССГ) обяви за нищожни части от Заповед № РД05-263/08.04.2022 г. на председателя на ДАБ. Със заповедта се преустанови регистрирането на молби за международна закрила от украински граждани, започнатите вече производства по разглеждане на молби за международна закрила бяха прекратени и всички засегнати бяха принудително регистрирани като чужденци с временна закрила. Решението на АССГ намира за незаконосъобразно изискването за изтичане на срока на действие на временната закрила като условие за достъп до процедурата за международна закрила.

АССГ възприе аргумента на ФАР, че според приложимата европейска директива, получилите временна закрила имат право на достъп до процедурата за международна закрила по всяко време (чл. 17, Директива 2001/55/ЕО). Според съда наличието на временна закрила не прегражда възможността за разглеждане на молбата за международна закрила, в съответствие с разпоредбите на Директива 2001/55/EO и Оперативните насоки на Европейската комисия. Съдът заключва, че режимът на временна закрила, като цяло, следва да бъде съвместим със задълженията на държавите-членки относно бежанците, и по-специално да не нарушава възможността за предоставяне на бежански статут (Съображение 10 от Преамбюла на Директивата за временната закрила).

АССГ се съгласи и с тезата ни, че заповедта на ДАБ допълва закона, без да има законотворчески правомощия, като въвежда несъществуващо дотогава основание за прекратяване на производството за международна закрила. В Закона за убежището и бежанците (чл. 15, ал. 1) изчерпателно са посочени обстоятелствата, които представляват основания за прекратяване на вече образувани производства за убежище и наличието на решение за временна закрила не е сред тях. Според съда разпоредбата, цитирана от председателя на ДАБ като правно основание за прекратяване на висящите производства (чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ), всъщност се отнася за образуването им. По този начин АССГ намира, че заповедта нa председателя на ДАБ е нищожна, тъй като липсва законово основание за издаването й.

Съдът, също така, счита за основателни възраженията на ФАР, че ЗУБ не предоставя компетентност на председателя на ДАБ да прекрати „сумарно“ множество отделни производства за международна закрила. Фондацията настоява, че сумарното прекратяване на производствата за временна закрила на всички украински граждани е незаконно и нарушава правата на търсещите убежище. АССГ постановява, че липсва и законова възможност за предварително изпълнение на решенията за прекратяване на производствата по общ начин, без да се отчитат индивидуалните особености на всеки случай.

Не можем да се съгласим, обаче, с определени елементи от анализа на съда. АССГ заключва в решението, че ФАР няма самостоятелен правен интерес да обжалва заповедта на ДАБ. Според ФАР заповедта на председателя на ДАБ пряко нарушава правата и законните интереси на бежанци, чиято защита е в сърцевината на мисията на Фондацията според Устава й. Не можем да приемем и тезата на съда, че инструкцията на председателя на ДАБ към длъжностните лица на агенцията да преустановят незабавно регистрирането и образуването на производства за закрила по молби на украински граждани, като вместо това ги регистрират като чужденци с временна закрила (т.1 от Заповедта), представлява вътрешнослужебен акт, който не подлежи на съдебен контрол. Всяко ограничаване на достъпа до процедурата за международна закрила влияе пряко върху възможността на търсещите закрила да упражняват своите права на практика и да се интегрират в приемащата страна. Обжалваме решението на АССГ в тази му част пред Върховния административен съд и ще продължим да се борим за принципно и обосновано крайно решение.